Родината на мушкатата, както и на сакъзчето е Южна Африка. Пренесено е в Европа в началото на 18 век. В наши дни мушкатото е най-отглежданото цвете заради красотата си и сравнително лесния начин за култивиране. Сакъзчетата са висящи или полувисящи растения с кичести, полукичести или обикновени цветове. Листата на някои от тях са мъхести. Могат да бъдат гладки или мъхнати. Използват се изключително за външно озеленяване, предимно на балкони, тераси, покривни градини и вертикално озеленяване.

Климатичните условия у нас позволяват то да се отглежда от април-май до първите есенни слани. Обича слънчеви или полуслънчеви изложения. Цъфти най-обилно на места с хладни и влажни утрини и топли и слънчеви дни. Фактор за продължителен цъфтеж е редовното подхранване с тор за цъфтящи балконски цветя – поне два пъти в месеца.

Поливането трябва да е умерено. Повишената влага води до появата на гъбни болести – гниене на корените и мани. Първият сигнал за преовлажняване са вкореняванията по долната страна на листата. Освен от болести сакъзчетата се нападат и от вредители – въшки, акари, белокрилки. Борбата както с болестите, така и с вредните насекоми се води със специални препарати /хербициди и инсектициди/, които можете да закупите от селскостопанските аптеки.

Сакъзчетата цъфтят на млади връхчета,затова когато избирате и купувате своето растение, гледайте то да е с повече тръгнали разклонения. Това ще осигури един по-обилен цъфтеж.

Ако растението, което сте си купили, все още няма разклонения, отрежете върха му, като оставите 4-5 възела от основата на стъблото. От възлите то ще започне да се разклонява и така вместо един връх ще цъфнат няколко.

За любителски цели сакъзчето се размножава главно чрез стъблени резници. Те могат да се вкореняват по всяко време, но за предпочитане е това да става през септември. Качествените резници се получават ако се вземат от майчини растения, отгледани на слънчеви места и незасегнати от болести и вредители. Важно е резниците да се подберат от полувдървени части на клончето, т.е при привеждане да се огъват, а не да се чупят. Резниците се оставят няколко часа на открито, за да повехне отрежът. Забождат се в саксийки, пълни с парникова пръст и пясък и се поставят в умерено топли до хладни помещения с оскъдно поливане през зимата. През февруари резниците се преместват в по-големи саксийки и се поставят в много светли помещения с по-висока температура. Поддържа се умерена влажност на почвата.

Как да запазим сакъзчето през зимата?

Най-добре е това да стане в много добре осветени помещения, но при ниска температура 4-5°C, при която развитието на растенията е почти спряло. Напролет, когато изнесете растението навън, отрежете разклоненията, а ако саксията е малка, пресадете и подхранете.

Автор: ланд.арх. Павлина Тодорова /Озеленяване София/