Стремежът на българина към по-добра битова култура и към по-емоционално въздействие на заобикалящата го среда е изконна традиция. Една древна поговорка гласи: “Покажи ми градината, за да ти кажа какъв си“. Това е вярно, защото по състоянието и вида на един двор, неговото озеленяване и поддържане, ние можем да съдим за социалните, емоционалните и естетически критерии на собственика му.

Все повече хора обръщат поглед към природата и се стремят да живеят здравословно, далеч от шума и праха на големия град. В съвременната планировка на много вили и еднофамилни къщи все по-често присъства и басейнът като основен композиционно образуващ елемент на градинското пространство. Той обединява около себе си барбекюто, различните кътове за отдих, пейки, беседки и всичко това – потънало в зеленина. Тази картинка ни напомня за оазис, където умореният пътник намира прохлада, глътка животворна вода и спокойствие.

Създаването на една градина е изкуство, дълъг и сложен процес, в който трябва да се вложат много любов, знания и усилия, докато се достигне до крайния резултат. Изграждането на алеите, парковите елементи (пейки, пергули, беседки и др.), засаждането на растителността и засяването на тревата е само начало на дългия път, който трябва да се извърви, за да се превърне една зелена площ в градина.

Максимата, че 90% от едно озеленяване, било то парк, вилен двор или градина е поддръжка, е абсолютно вярно. Живите естетически елементи-дървета, храсти, цветя, имат своето динамично развитие, както през отделните сезони, така и през годините. Поради тази причина те се нуждаят от специални грижи във всеки един момент от своето развитие.

Ето няколко полезни съвети как да се грижим и отглеждаме дърветата, храстите и цветята в нашия двор: как да поддържаме тревните площи, за да се превърнат в мек килим и дълго време да запазят декоративните си качества. Кога и през кои сезони е най-подходящо време да торим или подхранваме растенията.

ГРИЖИ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

Пролет е. Всичко се раззеленява постепенно, земята се отцежда от зимния мраз и първите слънчеви лъчи стоплят въздуха – вече е време да излезем и да се погрижим за градината си. От средата на февруари до края на март и началото на април е периодът, в който природата се събужда за нов живот. Започва активното сокодвижение – начало на вегетация при всички растителни видове.

ДЪРВЕТА И ХРАСТИ

Грижите за поддържане на дървесно-храстовата растителност трябва да бъдат интензивни, особено ако се отнасят за новозасадени фиданки, взискателни към почвените и климатични условия (каквито са повечето екзотични видове, използвани понастоящем в озеленяването). Целта е да се подпомогне прихващането, възстановяването и приспособяването на растенията към новите жизнени условия (първите 5-8 години). И така, ако сте решили да обогатите градината си с един или два дървесни или храстови вида, трябва да знаете, че в периода от март до началото на май е подходящо пролетното засаждане на видове предимно с твърда дървесина (дъб, бук, люляк, брези, върби). Например, брезата се пренася единствено и само през пролетта, до разпукване на пъпките. През пролетта се засаждат и всички топлолюбиви и чувствителни към ниските температури видове. Пролетно засаждане е целесъобразно и в районите със студена зима, както и върху терени с тежки, непроветриви, мокри и студени почви.

След засаждането на дървесно-храстовата растителност започват активни агротехнически мероприятия с цел възстановяване на кореновата система. При храстите това става в рамките на 2 до 3 месеца след засаждането им, а при дърветата – 3-4 години. Коренообразуването в процеса на вегетация се активизира посредством внасяне на растежни стимулатори, (торове), предимно през пролетта, т.е в началото на регенерацията на кореновата система.

Макар и просто на пръв поглед, разрохкването на почвата около дърветата и храстите, както и редовното им поливане е задължително, тъй като това допринася значително за подобряване на водно-въздушния режим на почвата, подобрява нейната структура и предотвратява образуването на почвена кора.

Първото разрохкване се прави през пролетта, (две-три седмици след разлистването) а следващите – през лятото и есента.

При суха пролет фиданките задължително трябва да се поливат в рамките на посадъчните им места, като се вземе пред вид разположението на кореновата система (в близост до стъблото по-плитко, с отдалечаване от него се удълбочава).

ТОРЕНЕ НА ПОЧВАТА И ПОДХРАНВАНЕ НА РАСТЕНИЯТА

Това е твърде важен въпрос, защото дърветата и храстите дълги години се развиват на едно и също място и непрекъснато изтощават почвата. При недостиг на хранителни вещества се появяват некрози по листата, наблюдава се нетипично оцветяване, може да настъпи преждевременен листопад, вторично разлистване или вторичен цъфтеж, по кората се развиват лишеи.

Ако при засаждането на растенията сте се погрижили добре, то с внасянето на торовете може да започнете едва през третата година след засаждането. Органичното торене най-често се извършва с прегорял оборски тор, който има голямо значение не само за развитието на растенията и подпомагането им като „пълен тор“, но и като средство за подобряване на структурата на почвата и нейната микробиологична активност. Птичият тор и костното брашно, поради по-голямото си съдържание на калий, са подходящи за торене на красиво цъфтящи декоративни видове и форми. Като цяло трябва да се има предвид, че при песъчливо-глинести почви се тори по-рядко и с по-малки количества. Най-подходящото време за внасянето на органичните торове е ноември-декември, т.е три-четири месеца преди вегетацията.

Минералните или така наречените изкуствени торове се внасят само по необходимост. Това се отнася до случаите, когато при дърветата и храстите се наблюдава влошена жизненост (пожълтяване или преждевременно окапване на листата), повяхване, поява на некротични петна и др. Най-често използваните торове са амониева селитра, суперфосфат и калиев хлорид. След втората година от засаждането се тори с азотни, а след третата и четвъртата година – с калиеви и фосфорни торове.

РЕЗИТБА НА ДЪРВЕТА И ХРАСТИ

Дърветата и храстите се режат задължително преди вегетацията, като при температура под 4°C резитбата се преустановява. Сроковете за резитба при различните видове са както различни в зависимост от особеностите на отделните видове:

• раноцъфтящи през пролетта: веднага след прецъфтяването – април-май
• студоустойчиви видове: ноември-март
• раноразлистващи се видове: до началото на февруари
• нестудоустойчиви и вечнозелени: веднага след разлистването
• видове, цъфтящи през лятото: рано напролет, преди началото на вегетацията

ПОДДЪРЖАНЕ НА РОЗИ – ГРИЖИ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

Розите изискват слънчеви месторастения, богати на органични вещества, песъчливо-глинести дълбоки почви и ниски подпочвени води. Те не трябва да се разполагат на припечени, сухи и непроветриви изложения, както и на северни места. Не понасят сух, запрашен и мръсен въздух, както и ветровити места. Малко известен, но много интересен е фактът, че почвата, в която растат рози повече от 5 години, съдържа отровни вещества, излъчени от самите корени, което влияе неблагоприятно върху по-нататъшния им растеж. Ето защо почва, която е изхранвала рози не трябва да се използва.

Пролетта е времето, когато розите се отзимяват. При нашите климатични условия това става в периода от 15 март до 15 април. Разравянето става много внимателно, за да не се наранят пъпките или новите леторасти. Препоръчително е розите да се торят ежегодно със сух оборски тор едновременно с отзимяването им, а минералните торове да се внасят непрекъснато по време на вегетацията от април до юни.

Ако спазвате посочените съвети и се грижите за розите си още от ранна пролет, през цялото лято те ще ви радват с красивите си многобагрени цветове.

ЦВЕТЯ – ГРИЖИ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

Цветята – това са живата багра и хармония в една градина. Ако сме се погрижили добре още с първите слънчеви лъчи на пролетта, дори под нестопилия се сняг, нежна бяла главичка ще покаже кокичето, след това минзухарът, синчецът, нарцисът, зюмбюлите, лалетата и т.н. Но за да ни радват тези красиви цветя по-дълго време, необходимо е да знаем някои основни правила при тяхното отглеждане.

Многогодишните студоустойчиви видове, които цъфтят още през първата година, се садят през първата половина на май. Цъфтящите през пролетта луковични и клубенови цветя (нарциси, лалета, минзухари, кремове, синчец) се засаждат в ранна есен (септември-ноември), за да могат да се вкоренят и през пролетта да започнат да нарастват. Цъфтящите през пролетта нестудоустойчиви видове (гладиоли, гергини, кана) се засаждат в ранна пролет (април-май).

Добре е да се знае, че луковиците на всички пролетни цветя, след преминаването на цъфтежа, трябва задължително да се извадят, сортират и оставят за съхранение през лятото в сухи и проветриви помещения.

Събирането се извършва в определена последователност – най-напред от синчец и колхикум, следват лалета, зюмбюли, нарциси. Това се извършва в периода юни-юли.

За да имате големи цветове и здрави растения през следващата година, оставете повече листа след прецъфтяването на растението, отрежете задължително прецъфтелия цвят, за да не се губят асимилати и извадете луковицата едва когато всички листа пожълтеят.

Засаждането на нестудоустойчивите луковични цветя започва през пролетта, веднага щом почвата се отцеди и продължава до началото на интензивното нарастване на надземната част. За луковичните и грудковите цветя важи правилото: след лагеруване да се засаждат на дълбочина почти три пъти по-голяма, отколкото е диаметърът на луковицата, но не по-плитко от 5 см. Само лилиумът се засажда по-дълбоко (25-30 см.), а момината сълза – по-плитко (2,5-3 см.)

Желателно е преди засаждането на луковиците почвата да се прокопае дълбоко и да се натори с прегорял оборски тор. Това подпомага както цъфтежа на растенията, така и изхранването на луковиците след прецъфтяване. По време на цъфтеж и през останалите сезони, подхранването с минерални торове се прави само по необходимост или ако се отглеждат културни и селекционирани форми, които изискват богати почви.

Плевенето, разрохкването и прекопаването са рутинни операции, които не се нуждаят от обяснение, но са много важни и от съществено значение за нормалния въздушен режим на почвата и задържането на влага в нея.

ГРИЖИ ЗА ТРЕВНИЯ ЧИМ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

При вече изграден и добре развиващ се тревен чим, грижите за него през пролетта не се различават съществено от рутинната му поддръжка и през останалите сезони. След стопяването на снега и отцеждането на почвата, тревата започва да расте и така се стига до необходимостта от първа коситба. Чрез косенето се осигурява по-голям достъп на светлина и въздух до възела на братене, което стимулира сгъстяването на тревата.. Интензивно поддържаните треви не трябва да се оставят по-високи от 5-7 см. При стопяването на снега трябва да се наблюдават местата, където той се задържа и да се почистват старателно. Това е необходимо, защото има опасност от измръзване или задушаване. Ако въпреки грижите има повредени участъци по ливадата, може да почистите отмрялата част и да подсеете с бързорастяща тревна смеска за възстановяване.

Автор: ланд.арх. Павлина Тодорова