Колкото студена и продължителна да е зимата, тя винаги бива побеждавана от пролетта. Нейните предвестници, цветята, са много, но само едно от тях носи името й – примула (Primula). У нас е позната като иглика. Игликата е била известна на хората още от древността. Смятали са я за лекарство против всички болести. Откриваме я в легендите за боговете, където е представена не само като красиво цвете, но и като много полезно растение.

Игликите не са много взискателни към условията за отглеждане. Достатъчно е да им се осигуряват леко засенчени места, богати на хранителни вещества почви и редовно да се поливат. Любителите ги размножават най-често чрез разделяне на коренищата. Когато се налага да разполагате с по-голямо количество посадъчен материал, използвайте семена. Те бързо губят кълняемостта си, затова трябва да се използват още първата година след събирането им. Засяват се в сандъчета, които са пълни с почвена смес. Тъй като семената са дребни, не трябва да се покриват с почва. За да се предотврати излишно изпаряване, добре е да се завиват с хартия, или стъкло. Поливането да става с много фина струйка или с пулверизатор. Когато растенията оформят две листчета, трябва да се пикират на разстояния 4х4 см. На постоянно място засаждайте през пролетта или есента, чак когато растенията са добре вкоренени.

Най-разпространена рано напролет е P.vulgaris. У нас ще я намерите по крайбрежната ивица на Черно море. Обитава букови и дъбови гори. Избира умерено влажни, богати на хранителни вещества почви. Включена е в Червената книга на България. Ще различавате този вид по това, че развива розетка от приседнали листа с набрана повърхност. Цветовете са единични, разположени на къси дръжки. Баграта им е най-разнообразна – бяла, жълта, розова, червена, до синьо-виолетова, много често с по-светло око. Цъфти от февруари до май. Подходяща е за разпръснато засаждане в тревни площи.

През последните години от този вид са създадени много нови хибридни сортове, чиито цветове достигат до 3 см. в диаметър. Освен на открито те се отглеждат предимно в саксийки. Тяхно ценно качество е, че при оранжерийни условия цъфтежът им може да се регулира почти за цялата година. Много търсени са през зимата. Когато прецъфтят, растенията може да бъдат засадени в градината, където за една година укрепват.

От Южен Сибир, Средна и Южна Европа произхожда P.auricula. Наричат я още игликата с гладки листа. Те са полуизправени. Покрити са със сиво-бял восъчен налеп. Достига на височина до 15 см. Цветовете са събрани по 15-20 в сферично съцветие. Най-често са обагрени в червено-кафяво с жълт център. От този вид са създадени много сортове, които се използват предимно в цветни лехи и алпинеуми. Размножава се със семена, които се засяват през януари-февруари. Напролет поникналите млади растения се пикират в сандъчета, след което се засаждат на постоянно място.

Много оригинална е P.denticulata – топчестата иглика. Тя произхожда от Китай и Хималаите. На височина достига 25-30 см. Листата й са удължено овални, покрити с восъчен налеп. Цветовете са събрани по много в кълбовидни съцветия, 5-8 см. в диаметър. Най-често са лилави или розови, рядко бели или червени. Обича почвата да е винаги влажна. Предпочитана е за оформяне на лехи или бордюри край водни площи, паркове и градини.

Към модерните видове иглики се отнася P.vialii. Нейните естествени находищ а са в Азия. Различава се от останалите иглики по това, че оформя плътни туфички и множество силно удължени ланцетни листа. Те са покрити с фин брашнест налеп, който им придава фантастичен чар. Дребните, подобни на камбанки цветчета са наредени плътно върху вретеновидни, здрави, елегантно изправени съцветия, до 30 см.високи. Цветчетата започват да се отварят от основата към върха, което продължава дълго време през юни-юли. Баграта на разтворените цветчета е нежна лавандулово-розова, а тази на пъпките и на прецъфтелите цветчета – червена. Тази иглика е студеноустойчива. Понася полусянка и влажни почви, богати на хранителни вещества. Важно е те да не са варовити. Растенията са много подходящи за оформяне на масиви. Разсажда се на разстояния 30х30 см.

Обикновената, наричана още лечебна иглика, е позната с името P.officinalis. Листата й са продълговато яйцевидни, тъпо назъбени, с негладка повърхност, събрани в розетка. От средата на розетката излизат по няколко цветоносни стъбла, които достигат 15-20 см.височина. Те завършват със съцветие от няколко наведени надолу цветчета, съставено от по 5 яркожълти венчелистчета.

В много дворове през пролетта игликата образува цъфтящ килим, който след края на април може да се замени с цъфтящи цветни поляни. Те се засяват до средата на май, цъфтят през цялото лято, а видовете в тях са с различна големина, цвят и аромати. Различни комбинации  може да разгледате тук.

Автор: ланд.арх. Павлина Тодорова