Видове заместващи райграса или тревните смески.
Не всеки мечтае за тревата на английските лордове. Някои просто искат да имат тучна зелена полянка без да полагат особени грижи. И за такива „мързеливи“ стопани има решение и то е в използването на тревни заместители, видове треви без особени изисквания към почвата, водата и косенето. Те създават тревна площ с различна текстура от тази на тревата по стадионите, но пак са изключително красиви и най-вече непретенциозни.
Типични представители на групата на тревните заместители са троскота и бялата, низкоразстяща детелина. Могат да се използват самостоятелно или в комбинация със сухоустойчиви тревни смески. Заедно с житните треви участват в изграждането на тревния килим по парковете и градските градини. Това са предимно ботанически, естествено разпространени видове, които се самонастаняват в културните тревни площи. Имат сходни качества по някои от най-характерните морфологични белези – нежни листа, малка височина (до 20-25 см), плътна, хоризонтално разпростряна пълзяща или възглавничеста туфа. Тези особеностти им позволяват да се включат по възможно най-дискретен начин (разпръснато или разсеяно) между житните треви, така че да не се открояват рязко и да не нарушават хомогеността на тревната покривка. Тяхната употреба е целесъобразна, тогава когато се търси уплътняване на чима или се търси лесна поддръжка. Подходящи са за биологична рекултивация на нарушени терени.
В ботаническата литература са посочени много такива видове. По-значимите от тях, са следните:
БЯЛА ДЕТЕЛИНА /Trifolium repens/ – Ниска бобова трева с пълзящи вкореняващи се издънки. Не особено взискателна към почвените условия и по-малко чувствителна към почвената реакция. Светлолюбива е, устойчива на студ, понася отъпкване, страда от засушаване. След коситба подраства бързо и енергично. Подходяща е за обикновени и ливадни паркови и спортни площи. Използва се за укрепване на откоси. Кореновата й система прониква на дълбочина 40-50 см. Медоносно растение. Формира красив тревен килим.
ТРОСКОТ/ Cynodon dactylon / – Многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо коренище с подземни и надземни издънки. Стеблата възходящи или изправени. Листата линейно ланцетни с дълги влагалища и твърда по ръба грапава петура. Светлолюбив и силно сухоустойчив вид. Понася добре засоляване на почвата, което го прави подходящ за използване по морето. Издържа интензивно натоварване и има силна възобновителна способност. За озеленяване на паркови тревни площи се използват селектирани видове с по-нежни листа.
ЧЕРВЕНА ДЕТЕЛИНА /Trifolium pratense/ – Туфеста бобова трева. Взискателна е към аерациятана почвата и не понася излишна влага. Предпочита песъчливо-глинести и глинести, дренирани, не много кисели и не много бедни умерено влажни почви. Подходяща е за ливадни площи.
ЗВЕЗДАН /Lotus corniculatus/ – Ниска бобова туфеста трева с прилегнали в основата си към почвата стъбла. Невзискателен към почвените условия. Най-добре расте на дълбоки проницаеми глинесто-песъчливи, или песъчливи почви. Понася солени и алкални почви. Расте лошо при високи подпочвени води. Устойчив е на отъпкване. Подходящ е за паркови, спортни и специални (скатове) площи.
СИНЯ ЛЮЦЕРНА /Medicago sativa/ – Туфеста трева, подходяща за умерено влажни места с рохкава пропусклива почва и подпочва. Понася слабо засолени почви. Не понася кисела реакция, високи подпочвени води и отъпкване.
ВЕЛИКДЕНЧЕ /Veronica oficinalis/ – Нисък (8-12 см), тъмнозелен вид, неизискващ интензивно поддържане. Относително сухоустойчив и сенкоиздръжлив вид, с целогодишно покритие.
ЛЕНИВЧЕ /Lysimachia nummularia/ – Перспективно почвопокривно растение с полегнали издънки, подходящо за сенчести и полусенчести места. Образува нежен и зелен тревостой, а по време на цъфтеж е с жълто обагряне.
ЖИВЕНИЧЕ /Prunella vulgaris/ – Подходящ вид за сенчести места.
ЛЮТИЧЕ /Ranunculus repens/ – Туфесто растение с влакнести разклонени корени. Расте на влажни места край потоци, влажни изкопи и мочурливи места.
Тези видове влизат и в състава на така наречените мавритански, швейцарски, японски поляни и различните видове тревни смески с цветя.
Автор: ланд.арх. Павлина Тодорова