Растенията, използвани в кулинарията като подправки, отдавна се отглеждат в цял свят като култури. Употребяват се в свежо и изсушено състояние. Някои от тях през последните години са предпочитани видове в градинските лехи и особено като стайни и балконски цветя. Те внасят много свежест, аромат и уют. Истинско удоволствие е да се пресегнем, да откъснем няколко листенца босилек и да придадем неповторим вкус на салатата или да сервираме чай, приготвен от свежите стръкчета на салвия, мащерка, маточина, розмарин…

Растенията подправки имат широко разпространение в бита. Освен в кухнята те се използват за приготвяне на лечебни чайове, отвари, настойки, извлеци и др. при различни заболявания и неразположения на организма. Може да ги отгледате в двора, като част от ароматна цъфтяща поляна, която ще създаде неповторим стил на вашия двор. Цветовете на уханната лавандула можем да изрежем, да изсушим и да разпределим в тензухени торбички в гардеробите за свежест.

Растенията подправки се отглеждат лесно в домашни условия – в саксии и сандъчета. Развиват се добре на слънчево изложение, но някои понасят дори северните балкони. Могат да се комбинират с различни видове цветя, тъй като повечето от тях спадат към групата на тревистите растения.

Най-важното изискване е да им отделим място, защитено от замърсяване с прах, от изгорелите газове на градския транспорт, защото

освен че ни радват с аромата и зеленината си, все пак ги отглеждаме, за да ги консумираме…

Ето и някои от най-често срещаните и използвани билки и подправки у нас, подходящи както за двора, така и за кухнята…

Achillea hibrida – Бял равнец

Разпространение: Среща се из ливадите и храсталаците, по сухите и тревисти места, край пътищата, посевите и в залежите, навсякъде из страната.

Приложение: Белият равнец притежава свойството да възбужда апетита. Засилва съсирването на кръвта, с което действат кръвоспиращо. Прилага се при кръвоизливи, стомашни и чревни заболявания с намалено сокоотделяне, понижен апетит. В българската народна медицина белият равнец се прилага още при жълтеница, кръвотечение от носа, малария, болести на черния дроб, главоболие, виене на свят, възпаления на бъбреците, сърцебиене и др. Белият равнец в прясно състояние, счукан и накиснат в зехтин 1:10, се използва за налагане на рани от изгаряне. Отвара от бял равнец се използва за промивки при възпалени очи, при рани и отоци.

Thymus sp. – Мащерка

Разпространение: Расте по ливадите, край пътищата, горите и каменистите места с южно изложение. Представлява полухраст с пълзящо стъбло. Цъфти през май-юни.

Приложение: Отхрачващо, спазмолитично и противовъзпалително. Билката спомага за изчистване на дихателните пътища, действа омекчаващо върху лигавиците и потиска развитието на болестотворните микроорганизми. Това действие се дължи главно на етеричното масло. Мащерката успокоява нервната система, облекчава болките и спазмите при колики, язва и др. Подобрява съня, повлиява някои кожни заболявания. Действа благоприятно при възпаление на устната кухина и гърлото.

Mentha piperrita – Мента

Разпространение: Култивира се като маслодайно растение главно в Розовата долина, Карлово, Казанлък, Пловдивско, Троян. Листата се събират в началото на цъфтежа (през юли–август). Окосява се цялата надземна част сутрин рано, или вечер и листата веднага се откъсват. Разстилат се на тънък пласт и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 30°С. Изсушените листа на ментата отгоре са с тъмнозелен цвят, а отдолу–по-светлозелени. Имат парлив вкус и ароматна миризма. Съхраняват се на сенчесто, проветриво и сухо място. Приложение: Ментовото масло в малки дози повишава апетита, премахва спазмите особено при колки в стомаха, червата и жлъчните пътища, действа противовъзпалително. Ментолът предизвиква рефлекторно разширяване на коронарните съдове при стенокардия. Действа още антисептично и болкоуспокояващо при възпалителни заболявания на горните дихателни пътища, при бронхит и бронхоектазии (приема се вътрешно и под формата на инхалации). Ментовото масло, приложено под формата на спиртен разтвор действа като местно обезболяващо при невродермит. Народната медицина препоръчва ментата още при виене на свят, безсъние, главоболие, меланхолия, епилепсия. Отварата от листата на мента се използва за бани при нервна възбуда, за гаргара при възпаление на венците и др.

Origanum vulgare – Риган

Разпространение: Риганът се среща в диво състояние почти навсякъде у нас. Най-често се появява по сечищата из горите, край горските пътеки, покрай пътищата и по влажните места. Отглежда се и като културно растение заради ароматичното масло, което се съдържа в цялата надземна част и особено в цветовете. Маслото намира широко приложение в парфюмерията. Изсушените стъбла са добър заместител на чая. Употребяват се при кашлица, при белодробни заболявания и за приготвяне на обикновен чай. Като подправка и за лечебни цели се използва този вид, който цъфти с розововиолетови цветчета. Изсушен запазва вкуса си.

Описание: Риганът е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. Расте из храсталаци и сечища, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна към 1600 м надморска височина. Образува туфа, в която може да се наброят 80-100 стъбла, като ежегодно излизат нови стъбла.

Lavender – Лавандула

Разпространение: Лавандулата е многогодишно тревисто храстче, достигащо на височина до 60 см. Стъблата са многобройни, четириръбести и коленчати. Листата са линейни, срещуположни и окосмени, надлъжно вгънати във форма на ладийка. Цветовете са синьо виолетови, събрани в класовидни съцветия на върха на стеблото. Чашката е петзъба, окосмена и тръбеста. Венчето е петлистно, тръбесто с 4 тичинки. Плодът е четирисемеделно орехче с лъскави черни семена. Растението цъфти през месеците юни – август. У нас то е култивирано растение и е пренесено от средиземноморската област.

Приложение: За медицински цели се събират цветовете на растението. Те се берат по време на цъфтежа – месеците юни – август. Сушат се на сянка. Изсушената билка е с розово-синьо виолетов цвят и с приятна миризма. Вкусът й нагарча. Билката има антисептично, болкоуспокояващо действие. Употребява се при мигрена, сърцебиене, парализи, безсъние, гастрит. Външно билката се употребява за компреси при навяхване, отоци и рани.

Geranium – Здравец

Разпространение: Здравецът е многогодишно тревисто растение от рода Гераниум (Geranium). Вирее на слънце и на сянка до 2500 м. надморска височина, а като билка за здраве се използват листата, корените и цветовете му. От десетките видове здравец, най-популярен е обикновеният (див) здравец, разпространен в цяла Европа. Той има едри, жилести, леко лепкави и дълбоко нарязани листа, крепящи се върху дълги и дебели месести стъбла. Коренищата са дебели, хоризонтално разположени (разклоняват се на повърхността на почвата), с кафеникав оттенък и са богат източник на етерични масла. Здравецът цъфти през първите летни месеци и повторно през есента в бели и лилаво-розови багри. Цветчетата са събрани във връхни съцветия върху дълги стъбла и имат тичинки с прашници.

Приложение: Българското наименование на растението „здравец“, не е случайно. Коренът на думата идва от „здраве“, вероятно защото растението е богат източник на етерични масла, полифенолни съединения и антиоксиданти. То се прилага широко в народната медицина, присъства във фолклорните обичаи за здраве и дълголетие. Здравецът се отглежда като билка, защото служи като ефективен лек при хипертония, безсъние, превъзбуда на нервната система, кръвоизливи и кожни възпаления. Лечебните вещества се извличат след изсушаване и запарване на корените, листата и цветовете му. Наземната част (листата и цветовете) се събира по време на цъфтеж, а коренищата – през пролетта и есента.